c. Colomès + F. Nomdedeu Architectes,
съвместно с Michael
Rousseau architecte и Adrian
Maston изследват еволюцията на градовете и градската
среда, в резултат на което публикуват
това изследване, за възможностите човекът да проектира и създаде устойчива селищна структура. Концепцията е базирана на баланса между урбанизирана селищна среда и селскостопанска стакава.
Проектът се фокусира върху пресечната точка на днешните
градове със хипотетична „самоподдържаща се“ селскостопанска институция, като произвеждат необходимите ресурси за обитателите. Дизайнът се фокусира върху мозайка от
съвременния модел за обитаване в смесване на градски с природни пространства, обработвани и
необработвани земи, горски
насаждения. Като
възможност, авторския колектив,
подчертава възможността за повторно използване на
съществуващите инфрасртруктурни мрежи за оформяне на „гръбнака“ на новите структури. Производствената продукция
представлява енергия, храна,
цветя и растения .
Устойчивото селищно развитие, е в полза и на съществуващата природна среда, и на
планирането на нови
селища, с акцент върху обитаването
и цялостното функциониране в
близо до природата и в непрекъсната връзка с нея. Предложената „устойчива урбанизирана
структура“ интегрира всички необходими
селищни функции: обществено
обслужване, жилища, магазини и
дейности, като в същото време запазва съществуващия ландшафт. Предложено е нов тип
икономическо съществуване: производството на храни и земеделието са основно предназначени за нуждите на местното население, предвижда
се рециклиране на отпадъци и
производство на енергия, благодарение
на симбиоза между града
и района.
Авторите
съставят и списък на основни действия за
създаването на такъв устойчив селищен
обект:
Елементите
са система от
ограничени урбанизирани терени, които минимално да отнемат от съществуващите
земеделски земи. Всички пространства следва да са публични и споделени. Областта е „колонизирана“, но се запазват природните дадености - поляни, гори и насаждения.
Урбанизация е прогресивна и се постига на няколко етапа: след избора на съществуващ
„главен път“, се изграждат вторични комуникации, около които се групира
застрояването . Броят
на вторичните комуникации
варира според съществуващата територия (топография, парцели, ослънчаване). Основния принцип е за
ненарушаване на баланса и запазване на природата – количеството се определя от
желаното качество на средата.
Източник на изображението:http://www.archdaily.com
Източник на изображението:http://www.archdaily.com
Източник на изображението:http://www.archdaily.com
Източник на изображението:http://www.archdaily.com
Източник на изображението:http://www.archdaily.com
No comments:
Post a Comment